Дори и ако оставим науката на страна ние вече знаем, че упражненията са полезни за здравето. Но какво да правим, когато се разболеем? И макар много хора да имат усещането, че когато си болен, трябва да си почиваш – именно това е моментът, когато физическата активност е решаваща, което е валидно за голям брой здравни състояния. С помощта на физически упражнения пациентите предотвратяват загубата на мускулна маса и функционално телесно тегло, като с това допринасят за оптималното лечение на рака. Това е особено важно по време на прием на лекарствена терапия , при която увреждането на мускулната тъкан е посочено като страничен ефект. Такива лекарствени продукти често се прилагат при лечението на онкологични заболявания на кръвта.

Научните резултати определено говорят в подкрепа на физическата активност. Благодарение на изключителния ефект на упражненията като поддържаща терапия при лечение на ракови заболявания и като мощен инструмент за превенция на развитието на кахексия, значително е нараснал броят на научните изследвания фокусиращи се върху връзката между физическите упражнения и рака. Многобройни проучвания посочват благоприятните ефекти на физическите упражнения върху здравето, а освен това има и голям брой научни доказателства, че физическата активност подпомага преживяемостта на пациентите с рак. Нещо повече, физическата активност е доказан терапевтичен инструмент при пациенти с напреднала фаза на рак. Може дори да се обсъжда и тезата, че физическата активност, разбира се, придружена от подходящ хранителен режим, е един вид паралелна терапевтична опция по време на всички етапи на лечението на рака. При хора, преживели рак, активният начин на живот допринася за възстановяването и помага да се намали вероятността от рецидив.

Благоприятните ефекти от физическите упражнения са многобройни и оказват влияние върху психологическото и физическото състояние. За да се прояви благоприятният ефект от физическата активност, не е необходимо даден пациент с рак да пробяга маратон или да изкатери най-високата планина. Умереното физическо натоварване е достатъчно, за да намали стреса и тревожността, причинени от раковото заболяване и лечението му. При физически активните пациенти се срещат по-малко депресивни разстройства; те се уморяват по-малко и дори възприятието им на болка е по-ниско. В допълнение физическата активност влияе положително и на апетита на пациента. Желанието за храна е изключително важно при пациенти, подложени на противоракова терапия, тъй като то облекчава хранителните проблеми, които често придружават лечението на раковите заболявания. Приемът на храна е от ключово значение при постигането на положителни ефекти от физическите упражнения: не оставяйте пациента да се упражнява на гладен стомах, защото, както всички знаем, „гладна мечка хоро не играе“. При добър апетит и по-ниски дози болкоуспокояващи лекарства храносмилането се улеснява и пациентите страдат по-малко от запек.

Физическите упражнения при пациенти с рак се отразяват благотворно и на съня. Пациенти, които се упражняват редовно, спят по-добре и по-малко страдат от безсъние.

Въпреки това положителните ефекти от физическите упражнения може бързо да се превърнат в отрицателно въздействие и да ускорят разрушителните процеси в тялото, ако пациентът се претовари. По време на болестта и лечението не е уместно да се преследват лични рекорди или спортни постижения, на които да се приписва елемент на героизъм. За да се радвате на положителни ефекти, физическите упражнения трябва да бъдат умерени, а ако същевременно е и забавно, психологическият ефект ще бъде дори по-голям. Пациентите с рак трябва да знаят, че „повече“ не означава „по-добре“ и че тялото се нуждае от време, за да се възстанови след всяко физическо натоварване. Затова е най-добре всички по-рискови спортни начинания да се отложат за периода след завършване на лечението.

Бъдете внимателни с физическото натоварване или изцяло го избягвайте, когато се сблъскате с тежки последствия от лечението, като например висока температура, силно гадене и повръщане или силна болка. Когато изпаднете в някое от тези състояния или се появят други здравословни проблеми, които застрашават жизнените функции на тялото, първо и най-важно е предприемането на симптоматично лечение. След като симптомите отшумят, започнете да се упражнявате постепенно и предпазливо.

При пациентите с рак се развива хроничен възпалителен процес заради раковото заболяване или в резултат на неговото лечение, което води до разрушителни метаболитни промени. Първите, които стават жертва, са протеиновите структури в тялото, които бавно се разграждат. Това може да се наблюдава най-напред при големите мускулни групи на краката и ръцете. Най-явната жертва са мускулите, които съставят най-голямата част от функционалната телесна маса. При пациенти с онкологични заболявания на кръвта именно лечението с агресивни лекарства изостря разрушителните процеси в много висока степен, дори повече, отколкото самата болест.

Тъй като пациентът губи мускулна маса и телесно тегло, настъпва функционална слабост и се понижава качеството на живот. Тези разрушителни метаболитни промени не могат да бъдат избегнати напълно, но биха могли успешно да се забавят с правилен хранителен режим и редовна физическа активност. На другата крайност са липсата на физическа активност и прекомерната почивка, които също водят до метаболитни промени, наричани още кахектични промени в метаболизма. Към днешна дата все още не е напълно изяснено дали основната причина за загубата на протеинови структури се крие в засилването на разрушителния процес или основно в намаленото образуване на протеини в тялото. Най-вероятно става дума едновременно за няколко механизма, като някои от тях могат много успешно да бъдат повлияни от физически упражнения. Също така знаем, че липсата на физическа активност и прекомерната почивка водят до по-слабо образуване на протеинови структури, с което директно допринасят за разпада на тялото.

Тези научни резултати дават убедителни отговори защо физическите упражнения наистина са необходими за пациенти, диагностицирани с рак.

Познанията за метаболитните промени при кахексията, в допълнение към добре познатите благоприятни ефекти на физическите упражнения, е основна отправна точка при изготвянето на съвети за упражнения за пациенти с рак. Тъй като най-ефикасната мярка срещу мускулната деградация е тренировката за „трупане на мускулна маса“, именно това е първият вид активност, препоръчван на пациентите; нарича се също така силова тренировка или съпротивителна тренировка. Тренировките за издръжливост допълнително увеличава ефективността на силовите тренировки.

За да обобщим, на първо място трябва да се грижите добре за мускулите си. Достатъчни са основни силови упражнения, като вдигане на тежести и клякания, също и лицеви опори – ако можете да ги правите, или други подобни упражнения, които може би си спомняте от училище. Изпълнявайте силови упражнения в продължение на 20 минути, 2–3 пъти седмично. В същото време не забравяйте да правите и упражнения за укрепване на торса, като например коремни преси.

С други думи, физическите упражнения са в помощ на пациентите и спомагат за преодоляване на трудностите при лечението на ракови заболявания. Ако се натоварвате умерено, ще избегнете нежеланите странични реакции.