Да говорим за шизофрения

Първото хоспитализиране е един от най-трудните периоди за всяко семейство, в което има човек, болен от шизофрения. Това е време на тревожност и несигурност и диагностицирането на шизофрения често се приема като присъда без право на обжалване.

Шизофренията е хронично заболяване, което изисква продължителна терапия, обикновено през целия живот на пациента.

Семейството може да играе различни роли - полезна, подкрепяща, мотивираща или неблагоприятни - които предизвикват рецидиви. Добре е да помислите за собственото си влияние и отговорност за по-нататъшния ход на болестта и лечението на Вашия роднина.

Животът на семейството и другите близки на пациенти с шизофрения може да бъде изпълнен с постоянен страх от повторна поява на психоза и от нарушено функциониране на болния, свързано с хронични симптоми.

Всяко семейство реагира различно към заболяването на член на семейството.

Появата на шизофрения или всяко друго тежко, хронично заболяване е предизвикателство. Психозата и последствията от нея предизвикват много емоционални реакции в семейството и създават редица организационни проблеми.

Едно посещение може да обхване диагностициране на личността, за да се разбере моделът на реагиране на външни събития и вътрешни преживявания - модели, които възпрепятстват адаптацията и справянето с трудностите в живота, както и решаването на конфликтни междуличностни ситуации. Диагностицират се също и стиловете за справяне със стреса, механизмите за психологическа защита, самооценката и представата за себе си като значителен ресурс, полезен за справяне с трудни ситуации. Важно е да се разберат емоционалните отношения в семейството, както и травматичните преживявания от детството и зрелостта.

Личният лекар диагностицира причините за различни усещания. Затова лекарят пита за семейното и житейското положение на пациента, източника на неговия/нейния стрес и внимателно изследва соматичното състояние. Ако е необходимо, лекарят назначава допълнителни тестове (лабораторни тестове на кръв и урина, евентуално и хормонални, рентгенови, ЕКГ и др.).

По-голямата част от терапията се провежда извън болницата, обикновено в дома на пациента, със семейството му.